Доц. Сталянова: Най-търсените специалисти ще бъдат не с добър чужд език, а владеещите българския
“Фалшиви новини ” е актуалната фраза през изминалите месеци. Това е “номинацията ” ми за израз на годината
В българското политическо говорене думите все повече губят смисъла си
Студентите от 4-и и 5-и курс са щастливи, че отмина времето на дистанционното обучение
Има апетит за красиво и вдъхновяващо слово - неслучайно подкастовете стават все по-популярни
През 2022 г. отново “извадихме от раклата ” думи и изрази, които всеки мислеше, че имат място само във филми и художествена фикция, описващи събития от миналото - бомбардировка, фронтова линия, въздушни удари
- Доц. Сталянова, изразът на предходната година беше “Секи самичък си преценява ”, родил се около недоверието на българина във имунизациите против Коронавирус. Има ли решителен израз или дума за отминаващата 2022-а, който по същия метод да е станал нарицателен и да е заживял и собствен живот?
- Какво се е случило през миналите месеци, какво ни е направило усещане, какво бихме желали да променим - в края на всяка година обичаме да си вършим равносметки. Тези дни чета по какъв начин разнообразни хора, към които се обръщат медиите - интелектуалци, общественици, артисти и други, показват думата или израза, които съгласно тях белязаха изминаващата 2022-а.
Прави ми усещане, че няма единствена и безапелационна дума, с която бихме могли да идентифицираме опита си, насъбран през миналите 365 дни. Чух думите различие, война, разцепление, военна интервенция и други. Общото, което виждам сред всички, е тяхната отрицателна натовареност.
През 2020 и 2021 година “изровихме от нафталина ” от дълго време забравени думи като пандемия, карантина. Думи, които бяхме чували единствено в разкази на бабите си за далечни, от дълго време отминали години. През 2022 година още веднъж “извадихме от раклата ” думи и изрази, които имам вяра, че всеки човек мислеше, че имат и ще намират място единствено във филми и художествена нереалност, описващи събития от нашето минало - война, бомбардировка, фронтова линия, престрелки, въздушни удари, оръжия и сходни.
Думите, които използваме, директно отразяват света, в който живеем. Затова с горест означавам тази наклонност – думите и изразите, които ни заливаха и не престават да ни давят като самобитно цунами, посочват страшни, потресаващи, шокиращи, даже неприемливи феномени от действителността. Кризи, убийства, жертви, бежанци, спорове, войни.
С това обаче никога не желая да кажа, че животът ни е бил белязан единствено с черни краски. Всеки от нас е имал своите прелестни преживявания през 2022 година Тук обръщам внимание единствено на думите, които всекидневно чуваме и четем. Ако си създадем опит да изследваме статистически какви думи се появяват даже единствено в заглавията в медийната тирада (интернет осведомителни организации, радио, щемпел, телевизия), считам, че моята теза ще се удостовери.
И въпреки всичко си мисля, че една фраза беше много настояща през миналите месеци, а именно фалшиви вести. Тя посочва релативно ново събитие в медийната среда, което оказва въздействие на личностните и публичните настройки, без да е учредено на действителна фактология. Така че дано това е моята “номинация ” за израз на годината.
- В Центъра за разбор на политическата и журналистическата тирада с доцент Владислав Миланов вършиме езикови портрети на политиците - кого ще посочите като първенец и кой беше най-зле представилият се през последните месеци?
- За страдание в българското политическо говорене думите от ден на ден губят смисъла си.
Те рядко се обвързват с съответно наличие, постоянно са и в несъгласие с дейностите, което способства за тяхното десемантизиране.
Едновременно с това следим по какъв начин в едни и същи думи обособените политици влагат друго значение и по какъв начин, когато да вземем за пример се приказва за “патриотизъм ”, всеки схваща нещо друго. Винаги съм вярвала в силата на словото като съграждаща връзки сред хората, като опция за конструктивен продан на хрумвания, за разкриване на пътища към естетика и помиряване.
В общественото говорене тази мощ сякаш се позагуби. И това е обща наклонност. Не българските политици са хората, които слушаме концентрирано и с интерес.
От друга страна, всички ние изпитваме апетит и жадност за красиво, свястно и вдъхновяващо слово. И не е инцидентна наклонността все по-популярни да стават така наречен подкастове. Човек съгласно своите ползи, занимания, занимания и желания намира задоволително увлекателни, дано ги назовем не оратори, а говорещи хора, на които дава най-ценното - времето си, с цел да ги слуша - да споделят опит, хрумвания и прекарвания. Неслучайно освен обособени персони, само че и доста излъчвания и публицисти в разнородни медии имат свои подкастове със свои почитатели. Струва ми се, че това е един от най-актуалните способи за връзка с аудиторията, която става все по-взискателна и търсеща.
- Периодично се появяват трендове в общественото говорене, постоянно служителите си харесват някоя фраза и я вършат съвременна. Например през днешния ден в тренда е да кажеш: “Ще го изговоря с шефа и ще ви върна ”, забелязвате ли още сходни изрази?
- В администрацията, в корпоративната среда, в бизнес общуването има изречения, които за индивида в профил наподобяват необичайно, звучат неуместно и напряко дразнещо. Истината е, че всяка професионална сфера ги има, те са се наложили в нея и употребяващите ги не ги възприемат като нещо изкуствено или привнесено принудително.
По същия метод може да се почувстваме, когато чуем младежи да приказват на своя диалект. Може да се възмутителен, да размахаме яростно пръст, да обвиним младежите в неначетеност и непознаване на родния език. А може и да махнем с ръка, да си спомним по какъв начин и ние сме говорили по този начин с другари или да се сетим за фраза, която ще кажем на сътрудници и те ще ни схванат, а за ухото на инцидентния преминаващ ще прозвучи неуместно.
- Какво най-вече нервира вашето ухо?
- В обществената тирада съм непримирима към езиковата експанзия, която ни залива отвред. Говорейки по-общо, ухото ми на лингвист се нервира от явното потъпкване на книжовните правила, от непознаването на съществени правоговорни правила и ограничеността на езиковите изразни средства. Бих желала да има места, в които потреблението на литературен език е единственият вероятен стандарт. Някак си не мога да се примиря с обстоятелството, че младежите без проблем поставят изпити и получават документи за притежаване на непознати езици на най-високо равнище. Това е удостоверение, че не са нито глупави, нито мързеливи, нито некадърни, в противен случай. Те не са отговорни, че на всички места - за работа, за следване, за стаж, за каквото и да е, от тях се изисква познание на непознатия език. Същевременно никой шеф (доколкото ми е известно) не изисква притежаване - документално и говоримо, на литературен български език. Оттам идва и прагматичното занемаряване на нуждата да обогатяваме речника на родния си език, да се стремим да пишем и да се показваме изтънчено или делово, да сме съответни в разнородни речеви обстановки.
Струва ми се, че не след дълго време най-търсените експерти ще бъдат не тези с добър непознат език, а с роден, с български.
- Чуждиците непрекъснато навлизат и стават устойчиви, изключително в езика на младите. До вас, филолозите, стигнали ли са настоящи изрази като спойлвам (покрай нашумелите сериали - това е терминът да ти подскажат какво се случва накрая) и криндж (нов съвременен лаф за конфузна ситуация)?
- Да, в речта ни постоянно се срещат нови, непознати на предходните генерации думи. Част от тях посочват нови предмети и феномени в бита ни, други се употребяват, с цел да създадат речта ни по-цветна, шарена или просто тъй като са по-кратки и с тях спестяваме по-дългото пояснение на нещо с български думи.
Думи от непознати езици навлизат непрестанно във всеки език, освен в българския. И това е обикновено събитие. Нови думи не навлизат единствено в мъртвите езици, като да вземем за пример латински, старобългарски, старогръцки. Ние сякаш сме изключително чувствителни към думите от британския, които се популяризират по целия свят заради естеството на живота ни, напредъка на технологиите и интернет епохата, в която живеем. Нека единствено да напомня, че в българския език има разнообразни интервали, в които думи от непознати езици са навлизали всеобщо - от гръцки, от турски, от френски, от съветски. Думите от непознат генезис не са и в никакъв случай не за били опасност за родния ни език.
- Има ли разлика сред първокурсниците преди и след пандемията?
- Студентите постоянно са свежи, жизнерадостни, оптимисти, отворени към света. Енергията им, непримиримостта им към престижите, желанието да прекроят света по отношение на личните си визии са завладяващи и вдъхновяващи за нас, техните преподаватели. Днешните първокурсници не могат да създадат разликата сред естественото и пандемичното образование. Но множеството четвъртокурсници и петокурсници споделят, че са доста щастливи, че е отминало времето на отдалеченото, онлайн образованието. И ние, преподавателите, се усещаме по същия метод. Освен незаменимия контакт онлайн с аудиторията още веднъж организираме разнообразни на практика занимания на терен, разнообразни извънаудиторни начинания. А за студентите най-приятни и запаметяващи се моменти от следването са тъкмо тези с сътрудници отвън рамките на университетските часове.
CV
Завършва три специалности в СУ “Св. Кл. Охридски ” - славянска, българска и британска лингвистика
Доктор по лингвистика от 2002 година, доцент по актуален български език от 2014 година
Преподавател е в Катедрата по български език на СУ “Св. Кл. Охридски ”. Води лекции по актуален български език и обществена тирада
Основател и шеф (2011-2018) на Центъра за разбор на политическата и журналистическата тирада
Научните ѝ ползи са ориентирани към актуалните трендове в българския език, общественото слово и лексикалната семантика
Изследванията ѝ през последните 10 година са отдадени на езиковата експанзия и на силата на словото. Заедно с Владислав Миланов е създател на две книги с езикови портрети на български политици. Има оповестени 5 книги, 3 речника и над 100 научни публикации
В българското политическо говорене думите все повече губят смисъла си
Студентите от 4-и и 5-и курс са щастливи, че отмина времето на дистанционното обучение
Има апетит за красиво и вдъхновяващо слово - неслучайно подкастовете стават все по-популярни
През 2022 г. отново “извадихме от раклата ” думи и изрази, които всеки мислеше, че имат място само във филми и художествена фикция, описващи събития от миналото - бомбардировка, фронтова линия, въздушни удари
- Доц. Сталянова, изразът на предходната година беше “Секи самичък си преценява ”, родил се около недоверието на българина във имунизациите против Коронавирус. Има ли решителен израз или дума за отминаващата 2022-а, който по същия метод да е станал нарицателен и да е заживял и собствен живот?
- Какво се е случило през миналите месеци, какво ни е направило усещане, какво бихме желали да променим - в края на всяка година обичаме да си вършим равносметки. Тези дни чета по какъв начин разнообразни хора, към които се обръщат медиите - интелектуалци, общественици, артисти и други, показват думата или израза, които съгласно тях белязаха изминаващата 2022-а.
Прави ми усещане, че няма единствена и безапелационна дума, с която бихме могли да идентифицираме опита си, насъбран през миналите 365 дни. Чух думите различие, война, разцепление, военна интервенция и други. Общото, което виждам сред всички, е тяхната отрицателна натовареност.
През 2020 и 2021 година “изровихме от нафталина ” от дълго време забравени думи като пандемия, карантина. Думи, които бяхме чували единствено в разкази на бабите си за далечни, от дълго време отминали години. През 2022 година още веднъж “извадихме от раклата ” думи и изрази, които имам вяра, че всеки човек мислеше, че имат и ще намират място единствено във филми и художествена нереалност, описващи събития от нашето минало - война, бомбардировка, фронтова линия, престрелки, въздушни удари, оръжия и сходни.
Думите, които използваме, директно отразяват света, в който живеем. Затова с горест означавам тази наклонност – думите и изразите, които ни заливаха и не престават да ни давят като самобитно цунами, посочват страшни, потресаващи, шокиращи, даже неприемливи феномени от действителността. Кризи, убийства, жертви, бежанци, спорове, войни.
С това обаче никога не желая да кажа, че животът ни е бил белязан единствено с черни краски. Всеки от нас е имал своите прелестни преживявания през 2022 година Тук обръщам внимание единствено на думите, които всекидневно чуваме и четем. Ако си създадем опит да изследваме статистически какви думи се появяват даже единствено в заглавията в медийната тирада (интернет осведомителни организации, радио, щемпел, телевизия), считам, че моята теза ще се удостовери.
И въпреки всичко си мисля, че една фраза беше много настояща през миналите месеци, а именно фалшиви вести. Тя посочва релативно ново събитие в медийната среда, което оказва въздействие на личностните и публичните настройки, без да е учредено на действителна фактология. Така че дано това е моята “номинация ” за израз на годината.
- В Центъра за разбор на политическата и журналистическата тирада с доцент Владислав Миланов вършиме езикови портрети на политиците - кого ще посочите като първенец и кой беше най-зле представилият се през последните месеци?
- За страдание в българското политическо говорене думите от ден на ден губят смисъла си.
Те рядко се обвързват с съответно наличие, постоянно са и в несъгласие с дейностите, което способства за тяхното десемантизиране.
Едновременно с това следим по какъв начин в едни и същи думи обособените политици влагат друго значение и по какъв начин, когато да вземем за пример се приказва за “патриотизъм ”, всеки схваща нещо друго. Винаги съм вярвала в силата на словото като съграждаща връзки сред хората, като опция за конструктивен продан на хрумвания, за разкриване на пътища към естетика и помиряване.
В общественото говорене тази мощ сякаш се позагуби. И това е обща наклонност. Не българските политици са хората, които слушаме концентрирано и с интерес.
От друга страна, всички ние изпитваме апетит и жадност за красиво, свястно и вдъхновяващо слово. И не е инцидентна наклонността все по-популярни да стават така наречен подкастове. Човек съгласно своите ползи, занимания, занимания и желания намира задоволително увлекателни, дано ги назовем не оратори, а говорещи хора, на които дава най-ценното - времето си, с цел да ги слуша - да споделят опит, хрумвания и прекарвания. Неслучайно освен обособени персони, само че и доста излъчвания и публицисти в разнородни медии имат свои подкастове със свои почитатели. Струва ми се, че това е един от най-актуалните способи за връзка с аудиторията, която става все по-взискателна и търсеща.
- Периодично се появяват трендове в общественото говорене, постоянно служителите си харесват някоя фраза и я вършат съвременна. Например през днешния ден в тренда е да кажеш: “Ще го изговоря с шефа и ще ви върна ”, забелязвате ли още сходни изрази?
- В администрацията, в корпоративната среда, в бизнес общуването има изречения, които за индивида в профил наподобяват необичайно, звучат неуместно и напряко дразнещо. Истината е, че всяка професионална сфера ги има, те са се наложили в нея и употребяващите ги не ги възприемат като нещо изкуствено или привнесено принудително.
По същия метод може да се почувстваме, когато чуем младежи да приказват на своя диалект. Може да се възмутителен, да размахаме яростно пръст, да обвиним младежите в неначетеност и непознаване на родния език. А може и да махнем с ръка, да си спомним по какъв начин и ние сме говорили по този начин с другари или да се сетим за фраза, която ще кажем на сътрудници и те ще ни схванат, а за ухото на инцидентния преминаващ ще прозвучи неуместно.
- Какво най-вече нервира вашето ухо?
- В обществената тирада съм непримирима към езиковата експанзия, която ни залива отвред. Говорейки по-общо, ухото ми на лингвист се нервира от явното потъпкване на книжовните правила, от непознаването на съществени правоговорни правила и ограничеността на езиковите изразни средства. Бих желала да има места, в които потреблението на литературен език е единственият вероятен стандарт. Някак си не мога да се примиря с обстоятелството, че младежите без проблем поставят изпити и получават документи за притежаване на непознати езици на най-високо равнище. Това е удостоверение, че не са нито глупави, нито мързеливи, нито некадърни, в противен случай. Те не са отговорни, че на всички места - за работа, за следване, за стаж, за каквото и да е, от тях се изисква познание на непознатия език. Същевременно никой шеф (доколкото ми е известно) не изисква притежаване - документално и говоримо, на литературен български език. Оттам идва и прагматичното занемаряване на нуждата да обогатяваме речника на родния си език, да се стремим да пишем и да се показваме изтънчено или делово, да сме съответни в разнородни речеви обстановки.
Струва ми се, че не след дълго време най-търсените експерти ще бъдат не тези с добър непознат език, а с роден, с български.
- Чуждиците непрекъснато навлизат и стават устойчиви, изключително в езика на младите. До вас, филолозите, стигнали ли са настоящи изрази като спойлвам (покрай нашумелите сериали - това е терминът да ти подскажат какво се случва накрая) и криндж (нов съвременен лаф за конфузна ситуация)?
- Да, в речта ни постоянно се срещат нови, непознати на предходните генерации думи. Част от тях посочват нови предмети и феномени в бита ни, други се употребяват, с цел да създадат речта ни по-цветна, шарена или просто тъй като са по-кратки и с тях спестяваме по-дългото пояснение на нещо с български думи.
Думи от непознати езици навлизат непрестанно във всеки език, освен в българския. И това е обикновено събитие. Нови думи не навлизат единствено в мъртвите езици, като да вземем за пример латински, старобългарски, старогръцки. Ние сякаш сме изключително чувствителни към думите от британския, които се популяризират по целия свят заради естеството на живота ни, напредъка на технологиите и интернет епохата, в която живеем. Нека единствено да напомня, че в българския език има разнообразни интервали, в които думи от непознати езици са навлизали всеобщо - от гръцки, от турски, от френски, от съветски. Думите от непознат генезис не са и в никакъв случай не за били опасност за родния ни език.
- Има ли разлика сред първокурсниците преди и след пандемията?
- Студентите постоянно са свежи, жизнерадостни, оптимисти, отворени към света. Енергията им, непримиримостта им към престижите, желанието да прекроят света по отношение на личните си визии са завладяващи и вдъхновяващи за нас, техните преподаватели. Днешните първокурсници не могат да създадат разликата сред естественото и пандемичното образование. Но множеството четвъртокурсници и петокурсници споделят, че са доста щастливи, че е отминало времето на отдалеченото, онлайн образованието. И ние, преподавателите, се усещаме по същия метод. Освен незаменимия контакт онлайн с аудиторията още веднъж организираме разнообразни на практика занимания на терен, разнообразни извънаудиторни начинания. А за студентите най-приятни и запаметяващи се моменти от следването са тъкмо тези с сътрудници отвън рамките на университетските часове.
CV
Завършва три специалности в СУ “Св. Кл. Охридски ” - славянска, българска и британска лингвистика
Доктор по лингвистика от 2002 година, доцент по актуален български език от 2014 година
Преподавател е в Катедрата по български език на СУ “Св. Кл. Охридски ”. Води лекции по актуален български език и обществена тирада
Основател и шеф (2011-2018) на Центъра за разбор на политическата и журналистическата тирада
Научните ѝ ползи са ориентирани към актуалните трендове в българския език, общественото слово и лексикалната семантика
Изследванията ѝ през последните 10 година са отдадени на езиковата експанзия и на силата на словото. Заедно с Владислав Миланов е създател на две книги с езикови портрети на български политици. Има оповестени 5 книги, 3 речника и над 100 научни публикации
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ